kirilmilchev.blogg.se

Основавайки се на руския учен Андрей Лвов (1905-1976), Калоянов сочи, че думата „кумир“ има алано-осетински произход. Трябва да добавим обаче, че думата „кумир“ освен теофорен смисъл, е била и етноним. Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. - М., 1881., с. 125).

В българския език думата „кумир“ има синоним „балван“.  Най-ранната й поява (на думата „кумир“ в български) е в Супрасълския сборниксъс значение 'идол', а от посетнешните  паметници  се  среща  в  Беседа  против  богомилите  и  в Синодика  на  цар  Борил.  Докато  Презвитер  Козма  повсеместно употребява "кумир", съставителят на Синодика при анатемата срещу иконоборците използва "идол", както  е в гръцкия оригинал, а при друг случай  превежда  "идол"  с  "кумир"  (същото  място  руският  преводач превежда  с  "идол",  въпреки  че  според  М.  Г.  Попруженко  е  имал  на разположение  при  превода  от  гръцки  и  българския  текст)“, пише Анчо Калоянов и допълва: „От контекста,  в  който  Презвитер  Козма  използва  думата  "коумиръ", можем  да  установим  какво  означава:  първо,  те  са  антропоморфни изваяния от камък и дърво.“ В Беседата: "и едни подлъга да се кланят на кумири".

Наличието на кумири се потвърждава и от „Отговорите  на  папа Николай до цар Борис І“: „Принасят жертва на идоли или пък свиват колене пред тях".

Синонимната дума на „кумир“ в българския език е „балван“(„Изборник“ на цар Симеон Велики). Според Калоянов: „балванъ", се  смята  за  прабългарска  заемка  в старобългарски език (БЕР 1, с. 29). В новобългарски "болван" значи 'буца  пръст,  грамаден  камък'  и  е  опазена  в  множество  местни  имена, пръснати   по   цялото   землище.   По   сетнешното   развитие   на семантиката може да се допусне, че освен 'идол' като изваяние, дело на човешки  ръце,  "балванъ"  е  могло  да  означава  и  природен  обект  за поклонение, каквито могат да бъдат метеорити, обгорени от мълния стволове,  пънове,  каменни  стълпове.  В  Тетевенска  Стара  план ина  е познат връх Булованя, а до него има седловина Попови гробове. Ролята на балван е имал навярно и съществуващият до началото на нашия век висок каменен стълп до капището на Мадара, както и многобройните Маркови камъни със следи от копитата на коня и кучето, при някои от които  има  шарапташи  (Маркова  трапеза  при  Чокоба,  Сливенско, Марково корито при Кошов, Русенско, Марков камък, Грешният камък и Попът край Дерели, Карловско). Все към тоя тип обекти за поклонение ще трябва да отнесем мраморното кълбо до извор с росенова поляна, на която идвали болни през Русаля, за да чуят решението на самодивите, тъй  като  мястото  било  и  самодивско  хороигрище,  под  връх  Гюргево кале  до  дн.  село  Ресен,  Пазарджишко.  Според  Ст.  Захариев  върху мраморното  кълбо,  изкусно  изработено,  "от  двете  му  страни  са вдълбани по една ръка с отворени пръсти“ (Захариев Ст.Географско-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. С., 1973, с. 78.).

Цилиндричен печат от Урарту, ІХ в. пр.н.е.

        Дали и думата „балван“, освен теофорен смисъл, е имала по-първично етнонимно значение, така както „кумир“ е била названието на древните кимерийци?

Според М. Артамонов, синдо-меотите са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. - 1949., №1. с .34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“. Той смята че боспорската династия на Спароток е кимерийска, а не тракийска.

Трубачев извежда името „кимер“ от тракийското „kir(s)mar-io“ («черноморски») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. - М., 1975. - С.42].

Етимологията не е успешна, предвид факта, че само на гръцки името на кимерийците е с „к“. Етимологията на Трубачев с основа («крсмр») игнорира този факт. В арменски, в грузински, в еврейски, на Бехистунския надпис в Персия и в асирийските клинописи името на кимерите е с „г“.

Според В.И. Абаев на името на кимерийците съответства осетинската дума „goumiri=gumeri“, а така също грузинското „gmiri“, което означава „герой“. [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. - Т.1. - М.–Л., 1958. - С.530]. Според осетинският фолклор „goumiry“ били „великани“ и живеели в Осетия още преди легендарните нарти от Нартския епос.

Древността на името на кимерийците е съхранена и в българската дума „кумир“, а така също в производните на корена й - „кумин“, „кумис“, „кум“ и т.н.

Според В. Иванов името на кимерийците може да се изведе от хетската дума „gimra“ («степ»), а според И. М. Дяконов името им произхожда от авестийското „gwa-m-ira>gam-ir(a)“, със значения: „тези, които се движат“, „преден, подвижен отряд“…[Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. - М., 1977. - С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. - М., 1981. - С.97–98].

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Асколд Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).

Тази разработка на Иванчик бе приета от Дяконов. Тоест, значението на името на кимерийците на ирански, на скитски език звучи като „бал“. Изводът на Иванчик се потвърждава и от Прокопий Кесарийски от VІ в., който изрично пише, че „балан“ означава на варварски „боен кон“.

Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.

Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че именно скитите започват да наричат кимерийците (*gam-ir(а)), с името „bal“. Тоест, името на „кимерийците“ и името „бал//гар“, са синоними. Такива синоними са по-късно в българския език на Балканите в епохата на християнизацията „кумир“ и „балван“.

Формите „бал//ан“ (Прокопий), където „ан“ е ирански суфикс, „бал//гар“, където „Гар“ е местност в Предкавказието, посочена още през ІІ в. от н.е. от географа Птолемей и „бал//ван“, където „Ван“ е самоназванието на урартите, съхранено и в названието на езерото Ван в Армения, ни дават основание да заключим каква е етимологията на името „българи“ и как е граматично формирано самото име, в каква връзка е с древната кимерийска история и доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името „българи“.