Откога произхождат чувашките и тюркски думи в Древна Велика България?
През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема "древна Велика България", основана през 465 г. от Ирник, третият син на Атила.
През 568 г., докато Истеми воюва на изток с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури се договарят с 20 000 авари-тюрки, изменници от тюркската армия в Приазовието (Теофилакт, Менандър), и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, където побеждават гепидите и създават държава.
Тюрките изобщо не са знаели за земите на запад от Дон, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно (Менандър). Византийците са водили в Константинопол тюркските посолства през земите на аланите в Кавказ, оттам до земите на лазите и от гр. Трапезунд с кораб до Константинопол.
Българи-кутригури обаче подлъгват аварите-тюрки с разказите за богатите земи в Панония и през 568 г. те правят обща държава там, като съюзниците им лангобарди, напускат Панония и се заселват в северна Италия.
Един аварски тюрк, войник-дезертьор, се самообявява за каган на новата държава. Когато Истеми научава за това е бесен и се заканва, че като се върне, ще накаже изменниците. Все пак, самият Истеми е ябгу, т.е. зам. каган (каган е брат му), а някакъв дезертьор-авар се самообявява в далечни западни земи за каган...
Българският кутригур, заместник на аварския каган в новата държава, приема тюркската титла "ябгу", т.е. зам. на аварския каган, а освен това от периода след 568 г. определени тюркски титули навлизат в българската военна аристокрация. Преди това хуно-българите нямат тюркски титули и нито един историк не пише, че Атила е каган.
И така, след 568 г. до покръстването на българите през 865 г. при цар Борис І, този тюркски титул „ябгу“ е бил в традиционна употреба за българските канове във формата му „канас юбиги“. Българската титла с ирански произход е "кан" и към нея е прибавена титлата "ябгу" (ювиги, убиги). На каменните надписи е "кан", не е "хан"..."Кан" произхожда от др. пер. дума "саn", която означава "изкоп за град", "канд", Самар-канд, е град (канд) Самар и т.н. Тоест, "кан" е онзи, който строи валове, това е кана ни...
Това е историческата истина, от която става ясно кога и как определени тюркски титли, но не всичките (напр. тюркската титла „тегин“ не е приета при кутригурите) и определени тюркски думи навлизат при българите.
Това става едва след 568 г. А още след 465 г. сред българите навлизат определени чувашки думи, вследствие на включването на савирите (чувашите) след 465 г. към Велика България на кан Ирник.
