ИМАТ ЛИ ПРАБЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ ТЮРКСКИ ТИТЛИ?
ЕДНА ОТ ТЕЗИТЕ ЗА ТЮРКСКИ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ, се основаваше на някои от тюркските титли при българите до 865 г. Например "чоргу" е тюркска титла, а "боил" е гръцка. Титлата е "чоргубоил". "Кан" е иранска титла, а "ябгу" (ювиги) е тюркска.
КАК И ПО КАКЪВ НАЧИН ОПРЕДЕЛЕНИ ТЮРКСКИ ТИТЛИ СЕ ПОЯВЯВАТ СРЕД БЪЛГАРИТЕ И КОГА СТАВА ТОВА?
През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема "древна Велика България", основана през 465 г. от Ирник, третият син на Атила.
През 568 г., докато Истеми воюва на изток с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури се договарят с 20 000 авари-тюрки, изменници от тюркската армия в Приазовието (Теофилакт, Менандър), и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, където побеждават гепидите и създават държава.
Тюрките изобщо не са знаели за земите на запад от Дон, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно (Менандър). Византийците са водили в Константинопол тюркските посолства през земите на аланите в Кавказ, оттам до земите на лазите и от гр. Трапезунд с кораб до Константинопол.
Българи-кутригури обаче подлъгват аварите-тюрки с разказите за богатите земи в Панония и през 568 г. те правят обща държава там, като съюзниците им лангобарди напускат Панония и се заселват в северна Италия.
Един аварски тюрк, войник-дезертьор, се самообявява за каган на новата държава. Когато Истеми научава за това е бесен и се заканва, че като се върне, ще накаже изменниците. Все пак, самият Истеми е ябгу, т.е. зам. каган (каган е брат му), а някакъв дезертьор-авар се самообявява в далечни западни земи за каган...
Българският кутригур, заместник на аварския каган в новата държава, приема тюркската титла "ябгу", а освен това от периода след 568 г. определени тюркски титули навлизат в българската военна аристокрация. Преди това хуно-българите нямат тюркски титули и нито един историк не пише, че Атила е каган.
И така, след 568 г. до покръстването на българите през 865 г. при цар Борис І, този тюркски титул „ябгу“ е бил в употреба за българските канове във формата му „канасюбиги“. Българската титла с ирански произход е "кан" и към нея е прибавена титлата "ябгу" (ювиги, убиги).
Това е историческата истина, от която става ясно кога и как определени тюркски титли, но не всичките (напр. тюркската титла „тегин“ не е приета при кутригурите) и определени тюркски думи навлизат при българите.
През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема "древна Велика България", основана през 465 г. от Ирник, третият син на Атила.
През 568 г., докато Истеми воюва на изток с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури се договарят с 20 000 авари-тюрки, изменници от тюркската армия в Приазовието (Теофилакт, Менандър), и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, където побеждават гепидите и създават държава.
Тюрките изобщо не са знаели за земите на запад от Дон, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно (Менандър). Византийците са водили в Константинопол тюркските посолства през земите на аланите в Кавказ, оттам до земите на лазите и от гр. Трапезунд с кораб до Константинопол.
Българи-кутригури обаче подлъгват аварите-тюрки с разказите за богатите земи в Панония и през 568 г. те правят обща държава там, като съюзниците им лангобарди напускат Панония и се заселват в северна Италия.
Един аварски тюрк, войник-дезертьор, се самообявява за каган на новата държава. Когато Истеми научава за това е бесен и се заканва, че като се върне, ще накаже изменниците. Все пак, самият Истеми е ябгу, т.е. зам. каган (каган е брат му), а някакъв дезертьор-авар се самообявява в далечни западни земи за каган...
Българският кутригур, заместник на аварския каган в новата държава, приема тюркската титла "ябгу", а освен това от периода след 568 г. определени тюркски титули навлизат в българската военна аристокрация. Преди това хуно-българите нямат тюркски титули и нито един историк не пише, че Атила е каган.
И така, след 568 г. до покръстването на българите през 865 г. при цар Борис І, този тюркски титул „ябгу“ е бил в употреба за българските канове във формата му „канасюбиги“. Българската титла с ирански произход е "кан" и към нея е прибавена титлата "ябгу" (ювиги, убиги).
Това е историческата истина, от която става ясно кога и как определени тюркски титли, но не всичките (напр. тюркската титла „тегин“ не е приета при кутригурите) и определени тюркски думи навлизат при българите.
