Божия светиня ли е България?
Моят спомен, който разказвам тук, е отпреди 21 години!
През октомври 1993 г. посетих за първи път Мария от с. Каравелово. Бяха ми казали, че през 1991 г. и 1992 г. е получила “Божие Слово”, което е записала с гласа си на девет касетофони касети. Не напускала дома си, защото е била помолена за това от Висша сила.
Пътувах до с. Каравелово, което се намира на около 12 км от гр. Карлово, със скулпторката Нина Канарова.
В дома на Семко и Мария имаше и други гости. Заслушах се във въпросите им. Мария говореше тихо и със сподавен глас. От нея се излъчваше особена енергия, сякаш някой случайно те е обърнал към изгрева и заедно с това си видял морето.
Тя говореше за Иисус. Казваше, че Той има реално, но невидимо присъствие в България. Споделяше, че никога не се е занимавала с теология. Бе учудена, че в момент на огромна тъга и душевна болка, е получила “дар”, пред който немее. Първо й се появил Сириус, когото тя наричаше “духовен учител”. А после, на 2 декември 1991 г., й се разкрил Иисус Христос.
Най-интересното беше, че тази жена не твърдеше, че има екстрасензорни способности. Духовните събития със себе си, тя свързваше с неочакваният пробив на искрената й молитва за съвет към Иисус Христос, чрез което – както аз схващах от думите й – се извършила някаква непонятна промяна в душата й.
Повечето гости в дома й се интересуваха от предстоящите след 1993 г. събития в България, тъй като – според Мария – България е “Божия светиня”, в чиито земи има кодирана тайна от Вселенски, а не само от земен характер. Тя потвърди, че тази тайна е в земите под с. Царичина, Софийско.
По същото време, Министерството на отбраната, с помощта на екстрасенси копаеше в Царичина и търсеше някаква важна “тайна”. Когато я попитаха за Царичина, Мария сподели информацията, която бе получила: Отец е Висш разум; само Висш разум може да отвори “светинята” в Царичина. Военните няма да успеят.
Мария излъчваше душевна сила, но и тъга, понеже съзнаваше, че невидимото присъствие на Иисус Христос в България, е различно от Неговото първо пришествие. Тя казваше, че сега чудеса и личби няма да има и едновременно с това се опитваше да подскаже, че човешката мисъл е най-голямото чудо, което можем да си представим, но ние все още не познаваме енергията на мисълта.
За да обясни това на своите гости, Мария търсеше точни и конкретни думи, за да не я тълкуват превратно. Тя казваше, че свойството на енергийната непознатост у мисълта, е равнозначно на случващото се дело. За да предаде това значение, формулираше:
- Мисъл и вече е!
Тъгата у Мария обаче бе неописуема. Тя бе станала свидетел на нещо, за което е трудно да се намерят думи. Единственото, което я бе помолил Бог Иисус Христос, бе да предаде “Словото” на държавния глава (президента Желев) и на духовните власти.
В други държави подобна “вест”, е мяра за явлението “толерантна и позитивна мисъл”. От Желев се изискваше само да каже, че има “Бог” и Той е с “нас” (България). Нещо, което един президент като Буш повтаряше тогава всяка седмица.
От духовните власти не се изискваше нищо повече, освен да проявят внимание към едно “духовно събитие”, което се е случило в България. Тоест, нещо подобно на вниманието, което оказа папа Йоан Павел Втори към третото послание на Дева Мария чрез португалските деца във Фатима. Самият Йоан Павел II е посещавал Фатима 3 пъти.
В една мисловна (и народопсихологична) система, в която държавния глава не признава, че има Бог над себе си, а църковните власти, че в България могат да се случват “духовни събития”, шества негативна мисъл.
От 1992 г. негативната мисъл е сякаш печата на “обществения договор” между граждани и политици. В Синода пък се възцари десетгодишен разкол.
Защо България да не е “божия светиня”? Защо да няма толерантност към “собствената идентичност”, след като прехода постоянно ни учи как да сме толерантни към “чуждата идентичност”?
Бе 18 октомври 1993 г.!
Аз стоях сред гостите в нейната стая и слушах. Опитвах се да анализирам нещата. Помня много ясно чувствата, които усетих при това първо посещение. Мария не бе екстрасенс, не бе лечителка, не бе гадател. Вече две години аз внимателно проучвах всички тези странни явления, които бяха станали “мода” в България, а тук не ги виждах. Тук се говореше за духовната чистота на Иисус Христос, която явно бе много по-близка до едно традиционно българско съзнание, от паранормалните разклонения, които чукаха по врати и килери, и чиято телевизионна звезда тогава бе руснака Кашпировский.
Свещеник Васил от храма "Св. Богородица" в Карлово прие духовното послание към България при Мария и открито проповядваше за него от амвона на миряните. Синода обаче нямаше време за духовни чудеса, бе зает със собственият си административен разкол...
