Пише ли за Атлантида в Библията?
“Словото Божие”, което е при Мария от Каравелово, е послание в две части.
Първата част е от Сириус, а втората от Иисус Христос.
Моите многогодишни търсения винаги са били свързани със словата на Иисус там. Едва през март 2006 г., след като си купих книгата на Робърт Темпъл “Загадката Сириус” осъзнах, че почти не съм обръщал внимание на първата част на Посланието, което е от Сириус, когото Мария нарича “духовен учител”.
www.ancientastro.hit.bg/sirius/
Сириус е звезда, която Темпъл свързва с началото на живот на човешката цивилизация, донесен на планетата Земя от това съзвездие.
До този момент бях слушал посланието на Сириус в “Словото Божие”, като “приказка”, в която общообразователно се разказват събитията от началото на сътворяването на човека, потопа и свършва с раждането на Иисус Христос.
В този разказ на Сириус сякаш няма нищо ново, той преразказва вече познати библейски истини. Именно това е причината, която кара слушателя да не му отделя особено внимание и да бърза към втората част, където говори Иисус Христос.
Аз промених своята нагласа и през април 2006 г. се заслушах, за да открия някаква разлика между разказа на Моисей и разказа на Сириус.
Сириус говори за периода от Адам до Ной като време, което обхваща цяла човешка цивилизация.
Времето на Адам винаги е било свързвано от човешкото съзнание, като неуспешно начало на съвременната човешка цивилизация. Ала какво става, ако това “адамово време” е “спомен” от неуспешен край на предходната човешка цивилизация?
Тогава Атландита (ако приемем, че това е името на тази цивилизация), е загинала именно защото “познанието” я е довело до гибелен край.
За да извърши Бог потоп, с който да сложи край на човешка цивилизация, очевидно причината е била много сериозна и е засягала не само етични въпроси (както ни казва „Петокнижието“), но определено е засягала космичното бъдеще на планетата Земя. Само това обяснява предприетото от Бог (потопа).
В този смисъл „адамовата история“ в шумерските епоси и в Библията ни предупреждава как една човешка цивилизация, в чиито ръце “познанието” застрашава планетата Земя, е погубена в името на съхраняването на космическия ред.
Тази логика обяснява защо следващата цивилизация, т.е. нашата, е представена в битието от човешки същества, които носят кармата на смъртта от предишната.
В нашето съзнание “Адам” е абсолютното начало, а онова, което се нарича във всички религии “божи съд”, е абсолютен край, когато кармата на “смъртта” ще бъде изкупена и определени човешки същества ще бъдат върнати в битийното състояние на вечността.
Съхраняването чрез фигурата на Адам на спомена за “вечния човек”, е неотменно свързано със “смъртта”, която е явление, добило битийна роля, благодарение на погрешно използваното човешко познание.
Смъртта е карма от предишната цивилизация, която днешната изкупва.
Това е сложен космологичен процес, в чието “очистване” участва и Божия Син, чиято роля на победа върху “смъртта” става ясна от факта, че “мъртвите възкръсват” с Христовото възкресение, т.е. душите човешки са върнати в космическото значение на “царство Божие”, а това в акта на спасението, е извеждането им от старото адамово битие към ново христово битие.
Ако “вечността” е антропологично явление, това показва как наказаната стара адамова вечност, е вече без кармата на “смъртта” и е нова христова вечност. Възкръсналото тяло на Иисус Христос донася новата вечна телесна материя, която е същностно различна от адамовата (на оная цивилизация) вечна телесна материя. Христос слага край на културата на жертвоприношенията, а в космичен план, това означава, че слага край новата човешка цивилизация да е “жертва” (да носи карма) на старата адамово-атлантическа цивилизация.
Човешките души след Христос са изведени от кармичното битие и обновени (чрез космическия влог, царство божие) към една особена лична задача: те поемат ролята на отговорни за човешкото същество, т.е. освободени са от кармичните пречки на старият вечен човек и са натоварени да съ-участват в сътворението на новия вечен човек.„Вторият Адам“.
Душата е механизъм на сътворението на вечен човек у всяка една личност, която – за съжаление – смята, че сътворението отдавна е свършило със създаването на плътска антропологична форма на човек. Ала, както човек не знае как е сътворена плътта му (единствената информация е, че тя е „пръст“), така човек не знае как в момента се сътворява в неговото плътско тяло, едно друго, душевно тяло.
Ние не успяваме да разчетем в „грехопадението на Адам и Ева“ в Библията трагедията, до която може да ни заведе неправилната употреба на плода на познанието. Съдбата на Атлантида! Дори и не допускаме, че няма логика една едва начеваща цивилизация (нашата) да бъде жестоко наказана със “смъртта”, заради някакъв митичен акт на откъсване на ябълката от дървото на познанието от Адам.
Всъщност старата история на Атлантида е вкодирана чрез легендата за Адам в Библията, за да осъзнаем как действително ще бъдем наказани, ако повторим този модел на употреба на познанието.
Човешката цивилизация върви по стъпките на стария цивилизационен модел (Атлантида) и няма енергийна мисловност да се отклони от тази гибелна парадигма.
Иисус в Посланието до Мария говори с болка, че човек все още не е развил достатъчно способността си да тълкува и за разлика от останалите космически форми на живот (според Сириус почти на всички планети има форми на живот), не се одухотворява достатъчно от своя Създател…
