Ал-Бируни (Х в.) за потопа, древните кутии и кимерийците.
Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал-Бируни (973-1048) е роден в гр. Кят, старата столица на Хорезм. Научните му интереси са в областите на астрономията, географията, математиката, физиката, геологията, минералогията, историята, етнографията, философията и филологията. Бил е истински енциклопедист за своето време, и – най-интересното – имал е достъп до сведения, които днес ние не знаем.
Изследвайки „ерата на великия потоп“ ал-Бируни обръща внимание, че персите, индийците и китайците не знаят за потопа. Все пак, отбелязва ал-Бируни, част от персите знаели за потопа, но го описвали различно, от версията в книгите на пророците. (Бируни Абу Рейхан. Памятники минувших поколений Пер. и прим. М. А. Салье // Избранные произведения, Том I. Ташкент: Фан, 1957).
Именно Бируни, в спор с персийските древни книги, отбелязва: „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“. И добавя: „Той е бил вожд на племе и е имал дълъг живот. Заселил се в горите Дунбавед и властвал там, докато не станало делото му велико, независимо, че тогава хората все още живеели в началото на света и по време на първите творения. Гомер и някои от неговите потомци завоювали всички области на земята. В края на дните си Гомер се възгордял и се назовал Адам и рекъл: „Всеки, който ме нарече с друго име, ще остане без глава“.“
Интересно е наблюдението на ал-Бируни, съпоставящо персийският Гаюмарс с библейския Гомер. А така също, ал-Бируни местопоставя Кимерийското царство в територии, които по-късно стават държавни земи на Мидия. В тази връзка е добре да си припомним, че кимерийците участват към 670 г. пр.н.е. в антиасирийското въстание на мидийците, на страната на последните и вероятно легендарната фигура на Дайок, упомената от Херодот, би могла да е всъщност фигурата на кимерийският цар Дугдам. Това предположение заслужава да бъде изследвано детайлно…
Доколко мидийците дължат на кимерийците свободата си, е въпрос, който също тепърва ще бъде обект на изследвания, понеже именно кимерийците участват в създаването на иранския свят и първата иранска държава Мидия, докато скитите се опитват да унищожат Мидия, както пише Херодот.
Кимерийският цар Дугдам е обявен в една от асирийските клинописни плочи и за владетел на кутиите.
Бируни пише, че именно в земите на кутиите е спрял след потопа Ноевия ковчег. „Говорят – пише ал-Бируни – че Ной е построил своя ковчег в Куфа и че именно там „закипяла като от пещ[водата]“ (ср. Коран,ХІ,42) и че ковчега се спрял на горите на Джуди“.
В случаят, арабското „дж“ е персоезичното „г“, т.е. Гуди е всъщност името на Гутии (кутии или гутеи, аккад. Kuti-im, Gutebu-um; вавил. Gutu-um, Guti-u; нововавил. Quteu; ассир. Guti). Куфа е гр. в Месопотамия, в древен Вавилон. В мюсюлманската традиция именно върху горите на Джуди, е спрял след потопа Ноевия ковчег.
Ние много добре знаем, че териториите, където спрял Ноевия ковчег, са около планината Арарат, където живеят древните уди, упоменати от Страбон през І в. и където по-късно е арменския гавар Утик, свързан с кимерийският произход на утигурите, според Прокопий Кесарийски от VІ в.
И.М.Дяконов и С.А.Старостин в свое изследване starling.rinet.ru/Texts/hururt.pdf упоменават на стр. 166, че „названието Уди е получено като рефлекс от Quti“. А както знаем териториите на Уди, които на арменски са Утик, където „к“ е арменски суфикс за мн.ч., съвпадат със земите, които според асирийските клинописи са родината на „страната Гамир“: тоест северна Армения и южна Грузия.
