kirilmilchev.blogg.se

Хурито-урартската дума bedә 'страна' и българската „беда” (опасност). Хуритската дума tâlә 'дърво' и българската дума 'талпа’, „дърво”. Хуритската дума  ukrә и българската 'крак', не славянската „нога”. Хуритската дума  ḫill - 'говоря` и българската глаголна форма „хиля се”. Урартската дума qurә и българската „гора”, не славянската „лес”. ИСТАНУ – анатолийски бог Слънце, на български думата е съхранена като „истина”, не руската „правда”.

Две от наименованията на етнонима на хуритите, т.е. „хури” и „митани”, също са български думи и днес: „хурка” и „метани” (поклони).

Хуритската дума за „година”, т.е. ŝawalә и едно от външните наименования на хуритите, което е „Субарту”, а оттук българското древно божество Сувар, Сурва.

Древните шумери и акади са наричали хуритите с името Субарту. Арменският късно-античен историк Мовсес Калакантуаци е дал сведение, че дори хуните през VII в. от н.е. са почитали някакъв „бог Куер”. Урартулога Меликишвили през 1951 г. разчете името на това божество в един урартски посветителен надпис:” «Богу Халди (и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..." (Урартоведческие заметки. Вестник древней истории, 1951, № 3). Очевидно името „Субарти”, дадено от акадите  на хурито-урартите, е теологично. Този теофорен бог се е съхранил, както казахме, и днес във фолклорната култура на българите. При волжките българи като „Сувар”, а при дунавските – като „Сурва”!

Халди пък е всъщност прабългарското езическо божество Коледа, което по-късно при християнизацията е заменено като дата от Рождество Христово.

Наличието на толкова много и важни хурито-урартски думи в езика на българите е възможно единствено, ако българите са съседствали с хурито-урарти в древния Изток. За радост, ние знаем, че предците на българите са кимерийците, а кимерийците са били съседи с хурито-урартите. Това дава обяснение защо толкова неиндоевропейски думи, понеже хурито-урарския език не е индоевропейски, са попаднали в индоевропейския език на кимерийци-хуни-българи.

 

И още една дума навлиза дълбоко в българския език от този древен период към VII в. пр.н.е. Тази дума е самонаименованието на държавата Урарту. При разчитането на урартските клинописи към средата на XX в. стана ясно, че името на тази държава като „Урарту” е дадено от акадците, а нейното самонаименование е...”Боян”.

Езерото „Ван” също води названието си от името на бояните. Бийан, Бунд...вече ни е ясно кой е българина Бунд, за който пише арменския късно-античен историк Мовсес Хоренаци и който е съвременник на партанските царе през II в. пр.н.е.

Описвайки дейността на партанския цар Валаршак (Вагаршак) към ІІ в. пр.н.е., Хоренаци разказва как той установил ред в земи, които на запад стигат до гр. Мажака (гр. Кесария в Кападокия), а  на север наложил ред на целия Понт (южното причерноморие на изток от гр. Синоп, е по-късно понтийската държава на Митридат - 123 г.пр.н.е.- 63 г.от н.е.). След това Валаршак въвел ред до Кавказ, разбрал се с кавказките народи да не го нападат и като се обърнал ...отишъл във Вананд, т.е. явно на юг към Шира, до местността, която преди да се казва Вананд, „древните са наричали безлесен и горен Баоеан” (кн.ІІ,гл.6). В случая „Баоенан” е самоназванието на Урарту, „Биайнили” (Бийани, Бояни), където „ли” е окончание.

Кн.ІІ, гл.6, Арменската история от VI в. на Мовсес Хоренаци: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

През VI в. пр.н.е. урартите губят своята държава и заедно с кимерийците се оттеглят на север към Кавказ. Това дава обяснение защо много от урартските думи са се съхранили в българския език. Кимерийският произход на българския език е ново предизвикателство за славистиката и балканистиката.

Според Прокопий Кесарийски от VI в. от н.е., произхода на хуните е кимерийски. Това повдига въпроса кога и кой е нарекъл кимерийците с името „хуни” и защо?

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти? Явно не са му всичките деца, както допуска и кимеролога И.М.Дяконов (?).

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "зависим". Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

Кимерийската конна армия има военна хегемония в Предния Изток и Мала Азиа след 714 г. пр.н.е.  Почти 100 години, от VIII в. пр.н.е. до  VI в. пр.н.е., кимерийците са военна сила №1 в Древния Изток и това го признава и Асирия.

Кимерийците участват в мидийското въстание против Асирия и спомагат за създаването на първото иранско царство Мидия, т.е. може да кажем, че кимерийците участват в създаването на иранския свят. За разлика от скитите, които обслужват интересите на Асирия и се опитват да унищожат иранска Мидия.

През VІ в. пр.н.е. Лидия се освобождава от кимерийското присъствие и започва военния залез на кимерийците в Мала Азия, те се връщат през Урарту на север, към Кавказ. Тогава, понеже са били зависими от бояните, тъй като пресичат техните територии на път за Кавказ, са наречени от тях "хини-ли", което буквално значи "осиновени", а преносно "зависими" (?).

 По-късно кимеро-българите създават в Кавказ съюз от зависими (=хини, хони, хуни)  на тях държави, станал известен като „хунски съюз” (съюз на зависимите от българите), където утигури и кутригури са ядрото на Хунския съюз и империя.